петък, 28 юли 2017 г.

MCR Book Tag


Когато видя две любими неща на едно място сякаш някой ми прави подарък. Книги и MCR..така де My Chemical Romаnce? Нещо прекрасно. Не съм голяма фенка на таговете, въпреки че съм направила няколко, които са ми се строили наистина интересни. А в този тук мога да говоря, както за книги, така и за My Chemical Roamnce. Както и да затрупам тага със снимки, които съм търсила из цялото интернет пространство.
Блогът, от който гледах въпросите е тук.

1.Demolition Lovers: Любима книжна двойка.- Първо искам да кажа, че това е любимата ми
песен от първия албум на групата. И така... Все още никой не е изместил Сидни и Ейдриън от "Кръвни връзки", а и не вярвам в скоро време да се случи. Тяхната история ми стопли сърцето и беше нещо невероятно. Едва ли има други двама, които биха си паснали толкова добре. Заради Сидни и Ейдирън съм плакала докато четох историята им понеже беше нещо толкова красиво.

2.To The End: Книга, която ще обичаш до края на дните си.- Има ли друга освен Хари Потър?
Мисля, че не. То е поредица де, но няма значение. Не, връщам си думите. Нещо повече от поредица е за мен, нещо, заради което стоях будна по нощите и изживях всеки един миг с героите.

3.My Way Home Is Through You: Книга от автор във вашата страна.- Планирам да чета съвременна българска литература, но все така не стигам до нея. В момента чета "Бай Ганьо", която е в задължителната литература, въпреки че съм я чела преди. Имам няколко проблема с книгата и не ми е много приятно изживяване да я чета, но..подлагам се и на това, какво да се прави.

4.Burn Bright: Книга, която няма да се поколебаете да изгорите.- Не! Никога не бих горила книга, това е равно на престъпление. Но понеже е таг и няма да го правя наистина казвам "Петдесет нюанса сиво" и другите от поредица. Повтарящ се отговор, но все още не мога да повярвам, че това подобие на книги измести Хари от класацията най-продавани книги.

5.Famous Last Words: Любим финал на книга или поредица.- Ето това, дами и господа, бих заявила, че е любимата ми песен на MCR. А това е меко казано понеже аз обожавам всяка тяхна песен. И все пак..тази е песен е толкова добра! А за отговора на въпроса...аз забравих, че това е книжен таг и всъщност трябва да говоря за книги, а не за самите песни. Но не мога да се стърпя! И все пак нямам любим финал на поредица. По-скоро бих казала кой финал не харесвам. Но това, което е случи със Снейп в края на "Хари Потър и даровете на смъртта" беше най-правилното, което можеше да стане. И преди да си помислите нещо, Снейп е любимия ми герой, но той изпълни дълга си и така му е много по-добре. Мога да говоря с часове по тази тема

6.Vampires Will Never Hurt You: Герой, който мразите.- Чак пък да мразя? Като се замисля всъщност има. И няма да изненада никого. Долорес Ъмбридж! Тази жаба я ненавиждам и го заявявам с гордост.

7.You Know What They Do To Guys Like Us In Prison: Герой, който е попаднал в затвора несправедливо.- Още като четох тага в другия блог първото име, което ми дойде на ум беше Роуз от "Академия за вампири". И няма да мина без да кажа, че това е една от най-любимите ми песни.

8.Sleep: Книга, която сте прочели преди лягане.- Албумът The Black Parade ми е любимия. И не мога да кажа, че имам любима песен, но тази и Famous Last Words ме докоснаха най-силно. Особено Sleep. Една от песните на групата, на които очите ми се насълзяват. Почти всяка книга съм завършила преди са си легна. Толкова са ми в главата, че не се сещам за отговор.

9.DESTROYA: Любима сцена по време на война.- Тук не съм сигурна дали преведох въпроса правилно. Или е така или любима война в книга? Наистина не съм сигурна и ако някой знае нека каже и ще го оправя. Битката за Хогуортс ми е любима. Беше толкова епично и емоционално! И изпълнено с напрежение. И ме накара да си поплача малко..
Destroya отново е една от любимите ми песни. Сякаш тага е пълен с такива песни (всъщност е нормално, след като е за MCR). И не харесвам Destroya заради онази част, въпреки че е толкова забавно. Песента е пълна със смисъл и съм сигурна, че ако не бяха феновете песента нямаше да е такава, каквато е всъщност.

10.The Light Behind Your Eyes: Една много болезнена смърт на герой.- Аз съм едно голямо бебе стане ли дума за книги и песни. На тази песен отново си излях очите и е любимата ми бавна песен на групата. Толкова е красива! И емоционална. А също емоционална беше смъртта на....не четете това ако не сте завършили Хари Потър....плаках на смъртта на Хедуиг, Доби, Дъмбълдор, Сириус и Снейп...всъщност за Снейп беше малко след това, но няма значение. Това бяха едни болезнени убийства, които няма да простя на Роулинг, въпреки, че да две от тях съм съгласна.

11.I Don't Love You: Книга или поредица, която първо сте заобичали, но след това намразили.- Поредицата "Саванти". Все още навлизах в книжния свят и бях наивна. Сега не искам да чувам за тази поредица.

Бонус въпрос:The World Is Ugly: На кой герой от книга или поредица ви напомня тази песен?: Този въпрос е добавен от мен. Исках да включа тази песен към тага понеже ми е една от най-любимите на MCR. И познайте какво? Отново съм плакала. Голямо бебе съм, наистина. И не защото текста е тъжен (той донякъде си е), а защото е толкова красиво поднесена песен.
 И понеже не знам какъв друг въпрос да задам към нея сложих този. Изслушайте я и кажете на кого ви напомня.
 Харесвам съобщението, което се дава в тази песен: че трябва да сме силни в този грозен свят, не трябва да се предаваме пред каквито и изпитания да сме подложени, че има някой специален човек в този свят за нас, който винаги ще е до нас. И самото съобщение на песента ми напомня на Сидни от "Кръвни връзки". И сякаш Ейдриън би й изпял тази песен, сякаш е неговото съобщение за нея...

Чак сега осъзнах, че отговорите ми не са много разнообразни и през повечето време говоря за Хари Потър, но пък какво? Прочетох книгите преди няколко дни още ме държат. Няма лошо да се говори за Хари..
И не знам кого да тагна. Не познавам хора, които и имат блог, и харесват групата. Но ако има такива и сте стигнали до края на поста - призовавам ви да го направите. Поздрави и So long and Goodnight!
















понеделник, 24 юли 2017 г.

Fan Art: Harry Potter


Вече официално мога да заявя, че любимата ми поредица е "Хари Потър". Вчера завърших поредицата и сега ме чака осми филм, както и "Фантастични животни и къде да ги намерим". Мисля също така да си разоря живота като умирам от глад, но купя всички книги от поредицата + допълненията. Това ще отнеме време, пожелайте ми късмет. И понеже сега съм нещо като обсебена от Хари искам да споделя някои фен артове и снимки, които наистина ми направиха впечатление. Лаптопа ми е препълнен с всякакви фен неща на различни поредици, както и мемета, и снимки на групи. Фендъите са нещо прекрасно.

П.П: Снимките ги имам благодарение на една приятелка, която ми затрупа съобщенията с тях. За това предварително се извинявам, че повечето нямат лого и не мога да дам мястото, от къде са намерени.



Това е един от любимите ми фен артове. Попаднах съвсем случайно на него от една група за книги. Много харесвам усещането, което ми доставя щом го погледна - залеза, Хедуиг, която си лети безгрижно (предполагам е тя) и "Хогуортс Експрес". Сърцето на Хари сигурно ще се пръсне от вълнение за новата година. А като си представя, че съм и аз там...Писмото ми определено е закъсняло с няколко години! Може би се е изгубило по пътя.




Обожавам Луна. Има ли въобще някой, който не я? Странното момиче от Рейвънклоу, което казва какво мисли без да се притеснява. Една от малкото, които наистина разбраха Хари. Любима героиня.


Това тук е от Pottermore. Общата стая на моя дом - Хъфълпаф. Нямаше как да не я включа понеже е толкова уютна и слънчева.



THE GOLDEN TRIO! Тези тримата имат най-добре изграденото приятелство, за което съм чела. Разбира се, имаха си своите мрачни дни, кавги и т.н, но те са една незначителна прашинка и само доказва колко силно е приятелството им. Винаги ще ми е приятно да се върна и да прочета ще веднъж за приключенията им.



Заради ето това съм емоционална развалина цял ден. Снейп е най-добре изградения персонаж в поредицата. А и не само в нея - един от най-добре изградените герои в литературата.



Отново... Този цитат! Толкова много исках да разбера за какво става дума, а ето че вече съм. И не ми става по-топло на душата, повярвайте.



Хърмаяни е една от най-любимите ми женски персонажи. Харесвам всичко в нея - Роулинг я е изградила невероятно. Но не само Хърмаяни, Роулинг изгражда персонажите си толкова реалистични, изпипва всичко до самия му край. Не знам какво търпение има тази жена, за да изгради този магически свят, историята и героите си. Всичко е направено идеално.



Тази снимка от зад кулисите на филмите е страхотна! Няма да мина без да споделя нещо подобно..



Тези двете: първото е толкова сладко, а.. второто: направено е толкова добре...самата атмосфера, която носи със себе си. И аз да рисувах така..


Нека си го кажа - случая с Хедуиг в седма част ме изкара от нерви. Рисунките са прекрасни, наистина. Хари е толкова щастлив тук..

Искам да завърша със снимка на "Хогуортс" - невероятна е! Идея си нямам какво повече трябва да кажа..само исках да споделя любими фен рисунки и да имам специален пост за Хари Потър. Може би ще направя още един, знам ли... Споделете любими неща свързани с поредицата в коментарите - ще ми е интересно да ги прочета!














































петък, 21 юли 2017 г.

Paramore - After Laughter (Ревю)


Може и да не знаете, но Paramore е любимата ми група. И нямаше как да не изложа мислите си върху чисто новия им албум After Laughter. Групата се завръща след 4 години с напълно различно звучене, което за някои е добре, за други зле. Но винаги е така, не може дадено нещо да се хареса на всички. Аз харесвам...не, аз обожавам новия им албум и посоката, към която се насочват. Добре е да се изпробват нови неща. Ако изпълнителите правят еднотипни песни пък ще ги обвинят, че са еднообразни и скучни. Харесвам, когато се излиза от зоната на комфорт, така разбираме, че всъщност може да харесаме нещо, което не сме очаквали. А албумът After Laughter ми го доказа. Имам няколко малки проблема с него, но за тях по-долу. Звученето му е весело, може да ни се дотанцува докато го слушаме, но текстовете са напълно противоположни. Накратко този албум може да се опише по следния начин: Поп звучене от 80-те с радостно усещане и тъжни текстове.

Албумът стартира с първия сингъл Hard Times, който има специфично поп звучене от 80-те години на миналия век. Ако някой си е мислел, че това е единствената такава песен..е, лъже се. Целия албум носи усещането на 80-те и дори 70-те. За някои то би било носталгично. Песента Hard Times, която за сега е и най-големия хит от албума, лично мен много ме изненада. Не очаквах групата да се завърне с подобно звучене, но постепенно след няколко слушания свикнах. В нея се пее за трудните времена и как те ни сломяват. Звученето те кара да танцуваш, забива се в главата ти, но щом се заслушаш в текста си казваш "О, това е много тъжна песен".

Rose-Colored Boy е втората песен, която е една от любимите ми. Още когато прегледах траклиста на албума си казах "Да, това заглавие определено подхожда на втора песен от албум". Може би имам странно мислене, но тази мисъл се беше загнездила в съзнанието ми доста дълго време и бях най-развълнувана да чуя тази песен. Самото заглавие ме грабна най-много. Помня как феновете си мислеха, че това е любовна песен, но тя не се оказа такава. В нея става дума за това "розово момче", което е отворено за света и оптимист, а от другата страна са всички останали, които са убили радостта в живота си. Част от текста е "Hey man, we all can't be like you; I wish we were all rose-colored too", който ми е един от любимите в албума. Звученето на Rose-Colored Boy отново е като в предната песен - ако не се заслушаш в думите няма да разбереш, че това всъщност не е веселата песен, която изглежда.

Третата песен Told You So, която се явява и втори сингъл е любимата ми, което е силно казано
понеже харесвам всички. Но ако трябва да правя някаква класация ще сложа тази песен на първо място. Тя излезе след Hard Times и щом я чух отново се изненадах. Но на второто или третото слушане вече наистина усетих, че Paramore се завръщат. Тази песен не спираше да звучи от някъде - я от телефон, я от телевизора понеже съм усилила до края щом са я пуснали. Най-яркия ми спомен от май месец, колкото и нелепо да звучи, е как вечерта, когато излезе тази песен аз научих текста наизуст и си танцувах в стаята. Told You So е специална песен за мен, точно защото заради нея аз обикнах новото звучене на групата. А текста е супер "забавен" - Хейли слага на място всички, които някога са й казали "Нали ти казах!". Дори и да са били прави.

Песента Forgiveness ми донесе доста объркващо чувство за мен да я чуя. В първия момент ми се стори като песен, която Тейлър Суифт би изпяла, а аз не я харесвам. Без лоши чувства към феновете, но не е моята чаша чай. Не мисля, че трябва да споменавам на всяка песен, че се приближава към звученето от 80-те, но Forgiveness е едната от тях, които звучат най-близо до тези години. Не съм голяма фенка на тази песен и понякога предпочитам да минавам направо на песен номер пет. Не заради усещането за Тейлър, всъщност харесвам някои нейни песни. Песента на Paramore е бавна, звученето е приятно, но е "тази песен", която се опасявах, че няма да харесам. Но след доста слушания също свикнах, но не я и обикнах както другите. Текстът всъщност ми харесва доста и съм почти сигурна за кого пее Хейли в него. Мисля, че тя го беше споменала в някое интервю, но ще излъжа ако потвърдя.

Fake Happy е потенциалния трети сингъл от албума, заедно с Rose-Colored Boy. Но групата пусна радио версия на Fake Happy и съм сигурна, че това е следващата песен, която ще се опита да стане известна. Тук вече с радост мога да заявя, че с първото слушане на песен я харесах страшно много. И бях сигурна, че ще направят точно нея сингъл, защото звученето й би се харесало на почти всеки и се приближава (доста силно казано) до хитовете по радиата. Радио едита, който групата е направила премахва интрото на песента, което се състои единствено от акустична китара и според мен точно то предава изцяло усещането на песента такова, каквото трябва да е. За феновете на Paramore има така да се нарече "връщане към миналото" с тази песен. Ако сте фен - дано сте разбрали за коя част говоря.
 Предполагам повечето се досещат от заглавието, че песента е тъжна. Началото на песента е поднесено единствено с акустична китара и гласа на Хейли, който пее за фалшивото щастие. Става ти тъжно докато го слушаш? Да. И изненадващо след това следва веселия бийт, който звучи до края. Каква ирония - започваш с тъжна лирика и след това поднасяш на слушателите веселата мелодия, с която да забрави за какво се пее всъщност. Или това е целта на Fake Happy? Опит за щастие под формата на весела мелодия, което всъщност се оказва фалшиво.

Звученето на албума отново става по-бавно с акустичната балада 26. Тя отново носи нотки напомнящи на албума Brand New Eyes с песните The Only Exception и Misguided Ghosts. Мелодията се състои от акустична китара, което на първо слушане би се сторило скучно, но всъщност 26 е една прекрасна песен. Особено ако се слуша в някой дъждовен ден, както аз правя. Винаги в тези дни си пускам бавни песни и се чувствам прекрасно. Имам слабост към тях. Прекалено голяма слабост. В шестата песен от After Laughter Хейли пее на миналото си Аз. Един вид Хейли от 2017 се обръща към Хейли от 2015 и й казва някои неща, които биха й вдъхнали надежда. И това е значението на заглавието - обръщение към 26-годишната Хейли; как се е чувствалата тя тогава и надеждата, която е нужна на всеки един от нас.

Някои изпълнители правят грешката на напълнят втората част на албумите си с бавни песни.
Няма нищо лошо в тях, както казах по-горе те са ми слабост. Но наистина е грешка повечето песни да са бавни. Нека са една-две, но добри. Този албум спира с бавните песни...засега. Следва песента Pool, която толкова много обичам! Обичам я от началото до края. Това е и единствената песен, в която става дума за любов. Не харесвам също така и, когато всяка втора песен е свързана с любовта. Любовта е прекрасно чувство, но е препълнено с такива песни на пазара. А има толкова много неща за живота и света, които могат да се превърнат в стихове на фона на мелодия. Отново се отплеснах с това да говоря колко не харесвам дадено нещо. Pool ми напомня на песента Still Into You отново на Paramore, макар и текстовете да не си съвпадат изобщо. В Still Into You се пее за голямата любов, която остава след години. А песента Pool разказва историята на момиче, отказало се от любовта. Харесвам това, че Хейли сравнява удара от близък човек с потъването под вода. Тя пее "I'm underwater With no air in my lungs".

Говоря ли говоря за всяка песен от този албум и вече на няколко пъти споменах Хейли. Но тя не е цялата група. В началото на годината барабаниста им се върна отново след 6 години. Песента Grudges е посветена на него. Хейли е казала, че "Знаех, че трябва да напиша песен за него". Това прави албума още по-истински. Тъкмо си мислех няма ли някоя песен с щастлив текст. Ей така за цвят. И се заслушах в този. Тази песен е "изключението" на албума. В нея всяка думичка е посветена на приятелството между Хейли и Зак и как след толкова години те отново са в добри отношения. Песента не е начело на класацията ми любими, но не мога да кажа, че не я харесвам.

Caught In The Middle носи повече от усещането за 80-те. Мелодията е...не знам как да обясня дори. Една такава по-спокойна и ако до сега не сте усетили звученето от 80-те години тази песен ще прекрати това. Първите думи от текста "I can't think of getting old It only makes me want to die" са много правилни. Харесвам прекалено много тази песен, наистина много. Но в албума други, които са по-добри, но и не мога да кажа, че не харесвам тази. Объркващо ли ви се стори? Защото на мен да.

Ако трябва да правя някаква класация любими песни ще сложа Idle Worship в топ 3. Тя ми носи усещане за албума Brand New Eyes по незнайни причини, а това е любимия ми албум на Paramore. Idle Worship...какво за нея? Харесвам заглавието, което са й избрали. В песента нито веднъж не се споменават тези думи. Обичам тези заглавия на песни понеже са по-дълбоко свързани със самата песен. Звученето на Idle Worship е хем различно, хем познато. Целият албум After Laughter е с различно звучене от предните на групата, но точно тази песен за мен е специфична. Не мисля, че бих могла да го обясня в думи: музиката не се описва, тя се слуша. С тази песен Хейли се обръща към феновете: пее за това как те не трябва да очакват тя да е същата от преди 10 години и, че тя не е "техния спасител". Знаете ли как по-вманиачените фенове пишат коментари от рода на "Тяхната музика ме спаси" или "Ако не бяха те нямаше да съм жив"? С Idle Worship Хейли иска да им каже "Аз не съм спасител, а обикновен човек. И не се надявайте на никакви супер сили от мен".

No Friend е най-странната песен в албума. Вокалите не са на Хейли, а на Aaron Weiss.Той е написал и текста, като е съчетал заглавия или текстове на стари песни на групата. Песента се явява и аутро на Idle Worship, като така добива повече смисъл. No Friend е най-малко любимата ми песен от албум и мога да заявя, че не я харесвам. Пеенето едва се разбира и по-скоро е един шум на фона на по-познатия ни стил мелодии от Paramore. Би се очаквало да ми хареса, но не съм й фен. Хубаво е, че групата опитва нови неща и сигурно за тях е мило някой да напише една от песните за албума им, но точно тази песен...не, далеч от мен.

Ще се повторя, че баладите са ми слабост. И вие определено трябва да чуете Tell Me How! Ако
искате да чуете поне една песен, то нека бъде тази. С нея албумът е завършен по най-добрия начин. Това беше и едната от трите бавни песни тук, която ме докосна най-много. А щом прибавим и това пиано..обожавам звука на пианото. Текстът също е на ниво, а аутрото на песента всеки път ме оставя настръхнала. Някои песни не мога да опиша и това е една от тях. Магична може би е думата. Невероятна. Но така звучи прекалено прехвалена. За да се разбере какво искам да кажа чуйте я. Различна е от останалите песни в албума, а и мисля, че Paramore нямат подобна до момента.


Ако сте останали с мен до края - благодаря ви, че изчетохте емоциите ми подбрани в думи! Така става започна ли да пиша за нещо, което харесвам прекалено много. А вие фенове ли сте на Paramore и ако да коя е любимата ви песен от е After Laughter?


















сряда, 12 юли 2017 г.

Кръвни връзки - Ришел Мийд

                                    "Не съм боец, но съм наблюдател на света…
                                 или поне така предпочитам да мисля за себе си."

 Когато една нощ Сидни е изтръгната от сън, първата й мисъл е, че се сбъдва най-големият й кошмар – ще бъде изпратена в поправителен център заради това, че е помогнала на Роуз Хатауей. Но причината се оказва друга – Джил, сестрата на кралицата на мороите Лиса Драгомир, е в смъртна опасност и трябва да бъде скрита на безопасно място. Сидни е привикана да съпровожда Джил, представяйки се за нейна сестра, на последното място, където някой би търсил кралска особа – човешка гимназия в слънчевия Палм Спрингс, Калифорния. Ейдриън и Еди също участват в мисията. На пръв поглед планът е перфектен, но много скоро Сидни разбира, че драмата едва сега започва... 






Първото ми ревю беше върху "Академия за вампири" - поредица, която наистина харесвам. А тази тук? Тази я обожавам. Плановете ми бяха първо да ревюирам книгите от Академията, но малко или много съм ги забравила, а "Кръвни връзки" я помня идеално. Тогава защо не отдам почит на една много любима моя поредица?

В "Кръвни връзки" Ришел Мийд продължава събитията от "Академия за вампири", но вече с други главни герои. Поредицата се смята за спин-оф на Академията, но за мен си е логично продължение. Действието продължава там, където го оставихме в края на "Последна саможертва" - финала на "Академия за вампири". Тук проследяваме събитията от гледната точка на Сидни Сейдж - интелигентната алхимичка, която може би си спомняте от "Академия за вампири". Там тя не беше показана в целия й блясък, беше представена от гледната точка на друг, но в тази поредица имаме възможността да опознаем всяка частица от характера на героинята, да проследим как ще се развие историята й и да станем свидетели на развитието й, като персонаж.

 "Кръвни връзки" е едно добро начало на поредицата според мен. Представени ни са ни нови
герои, срещаме се и със стари такива, както и опознаваме света на алхимиците от по-близо. Сидни е алхимичка - част от обществото на групата хора, опазващи тайната на вампирите да си остане такава. Те се стараят да пазят вампирите в тайна от света, но не таят добри чувства към тях. Ако могат да избегнат контакт до нула с дампири и морои ще го направят. Но това сигурно го знаете от "Академия за вампири". Това, което не очаквах аз бе колко много те презират вампирите. То е вкоренено в тях, възпитани са така. Нещо ново и свежо е вампири да са представени от гледната точка на някой, който се страхува от тях. Свикнали сме те да са светещи и сексапилни и първия ги зърнал да се влюби в тях. Ришел Мийд напълно е премахнала този мит.

— Правилно. Ти си алхимичката. — За миг се замисли, след което ме изненада, като изрече името ми. — Сидни Сейдж.

Точно в тази книга вампирите са предмет, с който Сидни е принудена да общува. Да, принудена е. Тя не го иска, би правила нещо друго и определено любимото й нещо не е някой вампир да я зяпа. Но това е заложено в нейното възпитание и дори така тя си е създала собствено мнение за тези "същества на мрака". Сидни е една от най-любимите ми персонажи особено по-нататък в поредицата. Тя е "момичето в черно", което стои в страни и наблюдава света, тя е момичето с жълта аура - интелигента, винаги готова за нови знания, любителка на колите и би убила ако деня й мине без няколко чаши кафе. Сидни има аналитичен ум и е готова да запази разсъдък в напечени ситуации. Напълно различна от Роуз, както визуално, така и по характер.
Ейдриън е другия "главен герой" ако така мога да го нарека. Може би и него си спомняте от "Академия за вампири", но пък кой би могъл да го забрави? Той е персонажът, който вкарва щипката хумор в книгата. Всеки прочел "Академия за вампири" знае много добре какво представлява Ейдриън. Как да не искаш да четеш за такъв човек? 

                          "Не се бях отървала от миналото си. Все още не."

 Книгата е наистина лека, съвсем в стила на Ришел Мийд. Не е препълнена с описания, Мийд успява да запази вниманието на читателя с типичния за нея стил, който сякаш разтоварва.
 Държа да спомена, че аз изобщо не харесвам книги за вампири или вампирите като цяло, но поредиците на Мийд бързо се превърнаха едни от любимите ми. Особено тази, която обсъждам в момента. Почти цяло лято я четох + последните три от Академията. Напълно ми обсебиха живота тогава. Пробвах да препрочета Академията и не се получи, но с "Кръвни връзки" имах успех и сега трябва да прерпочета книга трета. Наистина предпочитам тази поредица повече. С нея Ришел още веднъж се доказва, като автор. Тази нейна поредица е по-тясно свързана с връзките между героите, в човещината, която се крие у нас и промяната на възгледите им. Хората са ни представени във всяка една възможна светлина. Самата поредица е на по-горно ниво по мое мнение.

" Не бих могла да завиждам на някого, който не е човешко същество, но със сигурност й завиждах за силата, и за отказа й да се примири и да се предаде, независимо на каква цена."

















понеделник, 3 юли 2017 г.

Спасителят в ръжта - Дж. Д. Селинджър

Веднага след излизането си книгата била забранена заради „вулгарната си лексика, богохулство, сексуални сцени и потъпкване на моралните ценности, както и заради описанието на действия, неподходящи за подрастващите.” 
"Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой голям човек, искам да кажа - освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта - искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда."





 "Спасителят в ръжта" е една от онези книги, които с малко думи казват много. Написана е по прост начин, заради което би ви се сторила елементарна, но точно това я прави гениална. В нея се разкриват истините за живота такива каквито са си. Без цензура. Една книга, заслужаваща вниманието ви.

Не мисля, че мога да предам усещането и гениалността на тази книга. Тя просто трябва да се прочете. "Спасителят в ръжта" е книга, която се чете на интервали от време, за да се осмисли казаното в нея. Селинджър ни разказва историята на Холдън Колфийлд - младеж леко странен на моменти, търсещ мястото си в обществото, както правим всички ние. Той има една мечта - мечта, която би ви се сторила малка в сравнение с желанията на другите. Да, Холдън може да ви се стори всякакъв, но всяка негова мисъл е вярна. Той пуши и пие, недоволства на света, всяко второ нещо ги изнервя. Но не е ли така с всички? Не сме ли се уморили от света около нас и това, в което се е превърнало обществото? Желанието на Холдън е много просто, той иска един мирен свят. Разбира се, това е невъзможно. Книгата проследява пътя на Холдън през Ню Йорк и как той търси мястото си. На моменти поведението му ми се стори леко дразнещо, но впоследствие го разбрах. "Спасителят в ръжта" описва житейските истини. На края на книгата стигнах до няколко извода. Свободата не винаги е хубаво нещо. Понякога означава затвор. Не можем да избягаме от случващото се около нас. Понякога трябва да вземем най-нежеланото от нас решение, за да разберем, че така е най-добре.

Да се потопите в "Спасителят в ръжта" означава урок за живота. Може би прекалено очевиден за някоя, за други гениален. Но ако имате желанието ги направете - няма да съжалявате. Изградете си сами мнение за това произведение, защото то го заслужава.














четвъртък, 29 юни 2017 г.

Юни в музика и книги


Как мина месецът за мен? В опити да не се изпържа навън, ядене на тонове сладолед, опитвайки се да оцелея в класната стая и проклинане на слънцето. Защо? Защо трябва да има лято? Не го харесвам, предпочитам да ми е студено, а не горещо. Всъщност любимия ми сезон е есента, но това е друга тема. Между другото съвсем случайно открих своя снимка в интернет:

А вашия месец как мина? Питам и от към книжен план, и ми е интересно дали ви е било горещо колкото и на мен..
А ето и как мина месецът ми изброен в..една книга. Да, много лошо, не ме гледайте така де. Четох "Спасителят в ръжта" цял месец. Не посегнах към друга книга. Знаех, че мога да прочета поне още една заради натоварения месец, който имах. Целта ми беше да потъна изцяло в историята на Холдън. "Спасителят в ръжта" е книга разказана по прост начин, което я прави гениална. Тя е една от онези книги, на които трябва да отделим повече време, за да ги разберем и аз все още не мисля, че я разбрах изцяло. Шедьовър на литературата. Ако я прочета след десет години съм сигурна, че ще разбера книгата по друг начин. Не мисля, че има да се каже нещо повече - прочетете я и вникнете в нея, опитайте се да я обикнете, както я обикнах аз.


Следващата глава от месеца мина в обсебването ми от My Chemical Romance...отново. Реших, че им станах фенка преди сто години през 2014. Колко тъжно, знам. Е, този месец любовта ми към тях отново се показа на яве. 4 албума! Плюс допълнителни песни. А какво по-добро от това последния! им албум да разказва история превърната в комикси? И аз прочетох тези шест комикса написани от Джерард Уей. Нека си го кажем направо - аз не чета комикси. Но щом разбрах за тези знаех, че трябва да видя за какво иде реч.
 Света в "The true lives of the fabulous killjoys" е измислен от Джерард Уей (вокалиста на групата) специално за последния им албум от 2010г. Ако някой иска по-подробно обяснение нека се порови в гугъл - там си пише всичко. А тази поредица комикси проследява събитията след музикалните клипове на песните "Na Na Na" и "SING". Така че първо трябва да се изгледат клиповете, а след това комикса. И да видите пред историята в интернет иначе е много объркано. Абе ако не сте фенове е сложно, признавам.
Според мен точно тези комикси са за феновете на групата и ако сте заинтригувани от работата на Джерард (като писател) по-добре прегледайте другите му комикси.
Харесах работата на Джерард - идеите му според мен са добри, както и самите рисунки (ах, ако той ми беше учител по рисуване!?). Шегата настрана, радвам се, че бях част от света на Killjoys. "It's time to do it now and do it loud.
Killjoys,
Make some noise!"


И така, понеже този месец слушах основно My Chemical Romance ето ви песента, от която ги харесах:
(частта на 02:34 ми е любима..)


Двата клипа към песните за "The true lives of the fabulous killjoys" понеже така и така съм на тази тема:
(втория клип и песен са ми любими; разчувствам се винаги на този клип)

































сряда, 28 юни 2017 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag (2017)




Този таг винаги ми се е струвал интересен и щом вчера го видях от Кая реших и аз да го направя. Оказа се и доста забавно да отговоря на въпросите. Не бях планирала да пускам подобен пост, но аз съм си импулсивна, така че.. Ето и как минаха първите шест месеца от годината в книги за мен.


1.Най-добрата книга, която си прочел/а досега през 2017.-Ако ме следите от скоро или сте чели някой друг мой пост сигурно знаете, че закъснях съвсем мъничкоо с прочита на книгите за Хари (последните две още си чакат реда). И все пак няма значение, че съм се докоснала до тази велика поредица чак сега. Да - Хари Потър ще остане в историята и е бъдеща класика. Най-доброто нещо, което съм чела не само през 2017, а през целия ми живот до момента.

2.Най-доброто продължение, което си чел/а досега през 2017.-"Двор от мъгла и ярост" на Сара Дж. Маас.Тази книга ме отвя, едно от най-добрите продължения писани някога. И макар че прочетох по-голямата част от книгата края на 2016, я завърших началото на януари и я смятам за книга на 2017. Тук може да видите ревюто ми.
 "Империя на бури" пак от Сара също беше много добра книга и макар да предпочитам тази поредица "Двор от мъгла и ярост" беше по-добрата книга.

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.-"Четирите цвята на
магията", "Думи в тъмно синьо" и "Latter to the lost", на която забравих българския превод. Определено има и още, но това са книгите, които съм добавила в купчинката ми да прочета в Goodreads.

4.Най-желани предстоящи заглавия през втората половина на годината.-Не следя много много кои са бъдещите заглавия, но в България предстоят да излязат "Острието на асасина" и третата част на Дворовете, които са задължителни в списъка ми.

5.Най-голямо разочарование.-До момента съм прочела 26 книги за тази година и честно не е имало чак толкова голямо разочарование. "Легион" от Брандън Сандерсън не беше точно това, което очаквах, но пък и не беше чак такова разочарование. "Момиче влиза в бара" не мога да нарека дори книга, но пък и не съм очаквала нищо добро да излезе от прочита й.

6.Най-голяма изненада.-"Всичко, Всичко" от Никола Юн определено ме изненада много добре. Не очаквах да ми хареса, но последните 20-30 страници промениха мнението ми на 100%. Бих казала и Хари Потър, но аз очаквах да ми хареса толкова много колкото всъщност ми.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб).-Дж. К. Роулинг. И нека кажем просто, че до момента не съм чела комикси и реших съвсем импулсивно да прочета няколко от Джерард Уей и останах впечатлена.

8.Нов герой, по когото си падаш.- Ето го най-любимия ми въпрос! Не мога да дам само един отговор, отново. Лоркан от "Империя от бури", Рисанд от поредицата за Дворовете и Хари от..."Хари Потър" естествено.

9.Най-нов любим герой.- Отново не е само един. Нека кажем почти всички от Хари Потър. Елида и Лоркан от "Империя на бури" и Холдън от "Спасителят в ръжта".

10.Книга, която те е разплакала.- Принципно доста трябва да ме докосне една книга, за да си излея очите. И до момента през тази година са две - "Двор от мъгла и ярост" и "Хари Потър и орденът на феникса".

11.Книга, която те е зарадвала.-Мога ли да кажа всички, които съм прочела до момента? Ох, може и да не може. Но всъщност е така - на всяка една книга съм се усмихнала дори и малко. За да не се повторя с Хари ще кажа "Книжарница на колела" и комиксите на Джерард Уей. С тях той продължава историята от последния албум на групата му My Chemical Romance и няма по-щастлив човек на Земята от мен.

12.Любима книга превърната във филм, който си гледал/а тази година.-И аз като Кая ще кажа филма по книгата "Моят Светли Валентин" - "Before I Fall". И на мен също филма ми допадна малко повече. А нямам търпения за филма по "Всичко, Всичко". Изглежда няма да го провалят.

13.Любимо ревю, което си написала досега през годината.-Ревюто върху "Стъкленият трон" от Сара Дж Маас, която може да прочетете тук.

14.Най-красивата книга, която си си купил/а досега (или получил/а)-"Книга на тайните" от Ерика Суайлър.

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.-Ако изредя всичките няма да ми стигне свободното време, в което пиша поста (а може би и цялото ми време?). Но в момент изпитвам огромна нужда да изтичам до библиотеката за "Хари Потър и нечистокръвният принц". След това, разбира се, и даровете на смъртта. Също искам да завърша "Гордост и предразсъдъци" и "Истории от академията за ловци на сенки". Задължително "Двор на крила и разруха" и "Острието на асасина". А ако джоба ми може да си го позволи ще си купя и "Lord of shadows". Искам да прочета и някое тежко фентъзи, но не съм сигурна кое точно. Ще го карам по интуиция.

Ще тагна Гери от A reader lives a thousand lives

И, разбира се, всеки който иска да направи тага нека се чувства поканен.