Кръвни връзки - Ришел Мийд

                                    "Не съм боец, но съм наблюдател на света…
                                 или поне така предпочитам да мисля за себе си."

 Когато една нощ Сидни е изтръгната от сън, първата й мисъл е, че се сбъдва най-големият й кошмар – ще бъде изпратена в поправителен център заради това, че е помогнала на Роуз Хатауей. Но причината се оказва друга – Джил, сестрата на кралицата на мороите Лиса Драгомир, е в смъртна опасност и трябва да бъде скрита на безопасно място. Сидни е привикана да съпровожда Джил, представяйки се за нейна сестра, на последното място, където някой би търсил кралска особа – човешка гимназия в слънчевия Палм Спрингс, Калифорния. Ейдриън и Еди също участват в мисията. На пръв поглед планът е перфектен, но много скоро Сидни разбира, че драмата едва сега започва... 






Първото ми ревю беше върху "Академия за вампири" - поредица, която наистина харесвам. А тази тук? Тази я обожавам. Плановете ми бяха първо да ревюирам книгите от Академията, но малко или много съм ги забравила, а "Кръвни връзки" я помня идеално. Тогава защо не отдам почит на една много любима моя поредица?

В "Кръвни връзки" Ришел Мийд продължава събитията от "Академия за вампири", но вече с други главни герои. Поредицата се смята за спин-оф на Академията, но за мен си е логично продължение. Действието продължава там, където го оставихме в края на "Последна саможертва" - финала на "Академия за вампири". Тук проследяваме събитията от гледната точка на Сидни Сейдж - интелигентната алхимичка, която може би си спомняте от "Академия за вампири". Там тя не беше показана в целия й блясък, беше представена от гледната точка на друг, но в тази поредица имаме възможността да опознаем всяка частица от характера на героинята, да проследим как ще се развие историята й и да станем свидетели на развитието й, като персонаж.

 "Кръвни връзки" е едно добро начало на поредицата според мен. Представени ни са ни нови
герои, срещаме се и със стари такива, както и опознаваме света на алхимиците от по-близо. Сидни е алхимичка - част от обществото на групата хора, опазващи тайната на вампирите да си остане такава. Те се стараят да пазят вампирите в тайна от света, но не таят добри чувства към тях. Ако могат да избегнат контакт до нула с дампири и морои ще го направят. Но това сигурно го знаете от "Академия за вампири". Това, което не очаквах аз бе колко много те презират вампирите. То е вкоренено в тях, възпитани са така. Нещо ново и свежо е вампири да са представени от гледната точка на някой, който се страхува от тях. Свикнали сме те да са светещи и сексапилни и първия ги зърнал да се влюби в тях. Ришел Мийд напълно е премахнала този мит.

— Правилно. Ти си алхимичката. — За миг се замисли, след което ме изненада, като изрече името ми. — Сидни Сейдж.

Точно в тази книга вампирите са предмет, с който Сидни е принудена да общува. Да, принудена е. Тя не го иска, би правила нещо друго и определено любимото й нещо не е някой вампир да я зяпа. Но това е заложено в нейното възпитание и дори така тя си е създала собствено мнение за тези "същества на мрака". Сидни е една от най-любимите ми персонажи особено по-нататък в поредицата. Тя е "момичето в черно", което стои в страни и наблюдава света, тя е момичето с жълта аура - интелигента, винаги готова за нови знания, любителка на колите и би убила ако деня й мине без няколко чаши кафе. Сидни има аналитичен ум и е готова да запази разсъдък в напечени ситуации. Напълно различна от Роуз, както визуално, така и по характер.
Ейдриън е другия "главен герой" ако така мога да го нарека. Може би и него си спомняте от "Академия за вампири", но пък кой би могъл да го забрави? Той е персонажът, който вкарва щипката хумор в книгата. Всеки прочел "Академия за вампири" знае много добре какво представлява Ейдриън. Как да не искаш да четеш за такъв човек? 

                          "Не се бях отървала от миналото си. Все още не."

 Книгата е наистина лека, съвсем в стила на Ришел Мийд. Не е препълнена с описания, Мийд успява да запази вниманието на читателя с типичния за нея стил, който сякаш разтоварва.
 Държа да спомена, че аз изобщо не харесвам книги за вампири или вампирите като цяло, но поредиците на Мийд бързо се превърнаха едни от любимите ми. Особено тази, която обсъждам в момента. Почти цяло лято я четох + последните три от Академията. Напълно ми обсебиха живота тогава. Пробвах да препрочета Академията и не се получи, но с "Кръвни връзки" имах успех и сега трябва да прерпочета книга трета. Наистина предпочитам тази поредица повече. С нея Ришел още веднъж се доказва, като автор. Тази нейна поредица е по-тясно свързана с връзките между героите, в човещината, която се крие у нас и промяната на възгледите им. Хората са ни представени във всяка една възможна светлина. Самата поредица е на по-горно ниво по мое мнение.

" Не бих могла да завиждам на някого, който не е човешко същество, но със сигурност й завиждах за силата, и за отказа й да се примири и да се предаде, независимо на каква цена."

















Коментари

Популярни публикации