Paramore - After Laughter (Ревю)


Може и да не знаете, но Paramore е любимата ми група. И нямаше как да не изложа мислите си върху чисто новия им албум After Laughter. Групата се завръща след 4 години с напълно различно звучене, което за някои е добре, за други зле. Но винаги е така, не може дадено нещо да се хареса на всички. Аз харесвам...не, аз обожавам новия им албум и посоката, към която се насочват. Добре е да се изпробват нови неща. Ако изпълнителите правят еднотипни песни пък ще ги обвинят, че са еднообразни и скучни. Харесвам, когато се излиза от зоната на комфорт, така разбираме, че всъщност може да харесаме нещо, което не сме очаквали. А албумът After Laughter ми го доказа. Имам няколко малки проблема с него, но за тях по-долу. Звученето му е весело, може да ни се дотанцува докато го слушаме, но текстовете са напълно противоположни. Накратко този албум може да се опише по следния начин: Поп звучене от 80-те с радостно усещане и тъжни текстове.

Албумът стартира с първия сингъл Hard Times, който има специфично поп звучене от 80-те години на миналия век. Ако някой си е мислел, че това е единствената такава песен..е, лъже се. Целия албум носи усещането на 80-те и дори 70-те. За някои то би било носталгично. Песента Hard Times, която за сега е и най-големия хит от албума, лично мен много ме изненада. Не очаквах групата да се завърне с подобно звучене, но постепенно след няколко слушания свикнах. В нея се пее за трудните времена и как те ни сломяват. Звученето те кара да танцуваш, забива се в главата ти, но щом се заслушаш в текста си казваш "О, това е много тъжна песен".

Rose-Colored Boy е втората песен, която е една от любимите ми. Още когато прегледах траклиста на албума си казах "Да, това заглавие определено подхожда на втора песен от албум". Може би имам странно мислене, но тази мисъл се беше загнездила в съзнанието ми доста дълго време и бях най-развълнувана да чуя тази песен. Самото заглавие ме грабна най-много. Помня как феновете си мислеха, че това е любовна песен, но тя не се оказа такава. В нея става дума за това "розово момче", което е отворено за света и оптимист, а от другата страна са всички останали, които са убили радостта в живота си. Част от текста е "Hey man, we all can't be like you; I wish we were all rose-colored too", който ми е един от любимите в албума. Звученето на Rose-Colored Boy отново е като в предната песен - ако не се заслушаш в думите няма да разбереш, че това всъщност не е веселата песен, която изглежда.

Третата песен Told You So, която се явява и втори сингъл е любимата ми, което е силно казано
понеже харесвам всички. Но ако трябва да правя някаква класация ще сложа тази песен на първо място. Тя излезе след Hard Times и щом я чух отново се изненадах. Но на второто или третото слушане вече наистина усетих, че Paramore се завръщат. Тази песен не спираше да звучи от някъде - я от телефон, я от телевизора понеже съм усилила до края щом са я пуснали. Най-яркия ми спомен от май месец, колкото и нелепо да звучи, е как вечерта, когато излезе тази песен аз научих текста наизуст и си танцувах в стаята. Told You So е специална песен за мен, точно защото заради нея аз обикнах новото звучене на групата. А текста е супер "забавен" - Хейли слага на място всички, които някога са й казали "Нали ти казах!". Дори и да са били прави.

Песента Forgiveness ми донесе доста объркващо чувство за мен да я чуя. В първия момент ми се стори като песен, която Тейлър Суифт би изпяла, а аз не я харесвам. Без лоши чувства към феновете, но не е моята чаша чай. Не мисля, че трябва да споменавам на всяка песен, че се приближава към звученето от 80-те, но Forgiveness е едната от тях, които звучат най-близо до тези години. Не съм голяма фенка на тази песен и понякога предпочитам да минавам направо на песен номер пет. Не заради усещането за Тейлър, всъщност харесвам някои нейни песни. Песента на Paramore е бавна, звученето е приятно, но е "тази песен", която се опасявах, че няма да харесам. Но след доста слушания също свикнах, но не я и обикнах както другите. Текстът всъщност ми харесва доста и съм почти сигурна за кого пее Хейли в него. Мисля, че тя го беше споменала в някое интервю, но ще излъжа ако потвърдя.

Fake Happy е потенциалния трети сингъл от албума, заедно с Rose-Colored Boy. Но групата пусна радио версия на Fake Happy и съм сигурна, че това е следващата песен, която ще се опита да стане известна. Тук вече с радост мога да заявя, че с първото слушане на песен я харесах страшно много. И бях сигурна, че ще направят точно нея сингъл, защото звученето й би се харесало на почти всеки и се приближава (доста силно казано) до хитовете по радиата. Радио едита, който групата е направила премахва интрото на песента, което се състои единствено от акустична китара и според мен точно то предава изцяло усещането на песента такова, каквото трябва да е. За феновете на Paramore има така да се нарече "връщане към миналото" с тази песен. Ако сте фен - дано сте разбрали за коя част говоря.
 Предполагам повечето се досещат от заглавието, че песента е тъжна. Началото на песента е поднесено единствено с акустична китара и гласа на Хейли, който пее за фалшивото щастие. Става ти тъжно докато го слушаш? Да. И изненадващо след това следва веселия бийт, който звучи до края. Каква ирония - започваш с тъжна лирика и след това поднасяш на слушателите веселата мелодия, с която да забрави за какво се пее всъщност. Или това е целта на Fake Happy? Опит за щастие под формата на весела мелодия, което всъщност се оказва фалшиво.

Звученето на албума отново става по-бавно с акустичната балада 26. Тя отново носи нотки напомнящи на албума Brand New Eyes с песните The Only Exception и Misguided Ghosts. Мелодията се състои от акустична китара, което на първо слушане би се сторило скучно, но всъщност 26 е една прекрасна песен. Особено ако се слуша в някой дъждовен ден, както аз правя. Винаги в тези дни си пускам бавни песни и се чувствам прекрасно. Имам слабост към тях. Прекалено голяма слабост. В шестата песен от After Laughter Хейли пее на миналото си Аз. Един вид Хейли от 2017 се обръща към Хейли от 2015 и й казва някои неща, които биха й вдъхнали надежда. И това е значението на заглавието - обръщение към 26-годишната Хейли; как се е чувствалата тя тогава и надеждата, която е нужна на всеки един от нас.

Някои изпълнители правят грешката на напълнят втората част на албумите си с бавни песни.
Няма нищо лошо в тях, както казах по-горе те са ми слабост. Но наистина е грешка повечето песни да са бавни. Нека са една-две, но добри. Този албум спира с бавните песни...засега. Следва песента Pool, която толкова много обичам! Обичам я от началото до края. Това е и единствената песен, в която става дума за любов. Не харесвам също така и, когато всяка втора песен е свързана с любовта. Любовта е прекрасно чувство, но е препълнено с такива песни на пазара. А има толкова много неща за живота и света, които могат да се превърнат в стихове на фона на мелодия. Отново се отплеснах с това да говоря колко не харесвам дадено нещо. Pool ми напомня на песента Still Into You отново на Paramore, макар и текстовете да не си съвпадат изобщо. В Still Into You се пее за голямата любов, която остава след години. А песента Pool разказва историята на момиче, отказало се от любовта. Харесвам това, че Хейли сравнява удара от близък човек с потъването под вода. Тя пее "I'm underwater With no air in my lungs".

Говоря ли говоря за всяка песен от този албум и вече на няколко пъти споменах Хейли. Но тя не е цялата група. В началото на годината барабаниста им се върна отново след 6 години. Песента Grudges е посветена на него. Хейли е казала, че "Знаех, че трябва да напиша песен за него". Това прави албума още по-истински. Тъкмо си мислех няма ли някоя песен с щастлив текст. Ей така за цвят. И се заслушах в този. Тази песен е "изключението" на албума. В нея всяка думичка е посветена на приятелството между Хейли и Зак и как след толкова години те отново са в добри отношения. Песента не е начело на класацията ми любими, но не мога да кажа, че не я харесвам.

Caught In The Middle носи повече от усещането за 80-те. Мелодията е...не знам как да обясня дори. Една такава по-спокойна и ако до сега не сте усетили звученето от 80-те години тази песен ще прекрати това. Първите думи от текста "I can't think of getting old It only makes me want to die" са много правилни. Харесвам прекалено много тази песен, наистина много. Но в албума други, които са по-добри, но и не мога да кажа, че не харесвам тази. Объркващо ли ви се стори? Защото на мен да.

Ако трябва да правя някаква класация любими песни ще сложа Idle Worship в топ 3. Тя ми носи усещане за албума Brand New Eyes по незнайни причини, а това е любимия ми албум на Paramore. Idle Worship...какво за нея? Харесвам заглавието, което са й избрали. В песента нито веднъж не се споменават тези думи. Обичам тези заглавия на песни понеже са по-дълбоко свързани със самата песен. Звученето на Idle Worship е хем различно, хем познато. Целият албум After Laughter е с различно звучене от предните на групата, но точно тази песен за мен е специфична. Не мисля, че бих могла да го обясня в думи: музиката не се описва, тя се слуша. С тази песен Хейли се обръща към феновете: пее за това как те не трябва да очакват тя да е същата от преди 10 години и, че тя не е "техния спасител". Знаете ли как по-вманиачените фенове пишат коментари от рода на "Тяхната музика ме спаси" или "Ако не бяха те нямаше да съм жив"? С Idle Worship Хейли иска да им каже "Аз не съм спасител, а обикновен човек. И не се надявайте на никакви супер сили от мен".

No Friend е най-странната песен в албума. Вокалите не са на Хейли, а на Aaron Weiss.Той е написал и текста, като е съчетал заглавия или текстове на стари песни на групата. Песента се явява и аутро на Idle Worship, като така добива повече смисъл. No Friend е най-малко любимата ми песен от албум и мога да заявя, че не я харесвам. Пеенето едва се разбира и по-скоро е един шум на фона на по-познатия ни стил мелодии от Paramore. Би се очаквало да ми хареса, но не съм й фен. Хубаво е, че групата опитва нови неща и сигурно за тях е мило някой да напише една от песните за албума им, но точно тази песен...не, далеч от мен.

Ще се повторя, че баладите са ми слабост. И вие определено трябва да чуете Tell Me How! Ако
искате да чуете поне една песен, то нека бъде тази. С нея албумът е завършен по най-добрия начин. Това беше и едната от трите бавни песни тук, която ме докосна най-много. А щом прибавим и това пиано..обожавам звука на пианото. Текстът също е на ниво, а аутрото на песента всеки път ме оставя настръхнала. Някои песни не мога да опиша и това е една от тях. Магична може би е думата. Невероятна. Но така звучи прекалено прехвалена. За да се разбере какво искам да кажа чуйте я. Различна е от останалите песни в албума, а и мисля, че Paramore нямат подобна до момента.


Ако сте останали с мен до края - благодаря ви, че изчетохте емоциите ми подбрани в думи! Така става започна ли да пиша за нещо, което харесвам прекалено много. А вие фенове ли сте на Paramore и ако да коя е любимата ви песен от е After Laughter?


















Коментари

Популярни публикации