"Империя на бури" - Сара Дж. Маас


ВНИМАНИЕ: Ревюто съдържа спойлери от първите четири книги. Четете на Ваша отговорност.
Кръв ще се лее. Мечти ще бъдат разбити. Армия трябва да се надигне.
Владетелката асасин се е заклела да не обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.
Всички могъщи кралства на Ерилея разчитат младата жена да ги поведе към победа, а сърцето й е отдадено на воина-принц, застанал до нея. Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение.



Някога пита ли ли сте се колко може да се задълбочи една история? Колко още повече могат да се развият героите? Колко дълго авторите могат да си играят с чувствата на читателите си? "Империя на бури" е съвкупност от всичко не по малко, а по много. Тази книга отговаря на толкова въпроси, които сме си задавали още от началото на поредицата. Но също така и оставя след себе си много загадки. Ако до сега сме си мислели, че потенциала на историята е разгърнат то е било една жестока шега. В тази част на поредицата разбираме всичко, което ни интересува, колко дълбока може да се окаже историята и всички тези дупки от предните книги биват запълнени. Но това може и да не завърши много добре.

                                         „Задава се буря. Страховита буря.”

Обичам обратите на Сара, наистина. Тази жена ме е спечелила още с втората книга от "Стъкленият трон". Начина, по който пише, начина, по който ме оставя с отворена уста. Но "Империя на бури" е най-добрата до момента. Усещам, че го казвам с всяка изминала част, която прочета. Но е така. Всяка книга става по-добра и по-добра от предходната. Усещам, че и каквото да кажа няма да мога да предам усещането,с което те оставя тази книга. Всеки прочел я ме разбира. Но след това идва момента, в който обмислям всичко случило се и си казвам "Това е една наистина добра книга!". Емоциите, които изпитваме докато четем дадено нещо определят колко добро всъщност е то.

Началото на книгата ни въвежда в пътуването на Елин и спътниците й. И следва съставяне на планове, екшън и битки, а през тези неща се прокрадват и взаимоотношенията на героите. Всички неща, които читателите чакаха 4 книги най-сетне се случват! Няма забавяне на действието. Само жадно разгръщане на страниците. Всичко започва с епилога. Този епилог, който в началото ме обърка. Този епилог, който е толкова важен за цялостното развитие на събитията. Боговете буквално са част от тази книга. Ако ви е залипсвала магията в предната книга, то тук тя е навсякъде.


     „Това е война. Войната е разрешено убийство, независимо на чия страна се биеш.”


В "Огнената наследница" и "Кралица на сенките" героите ни бяга разпръснати из различни краища на континента, но в тази книга те се събират и оформят екип. Освен Каол ако си спомняте, че той замина в края на предната книга. Но героите не забравят приятеля си, напротив. Той е с тях духом и го споменават понякога. Тази книга е книга на действията. Героите знаят какво искат - едно светло бъдеще. И правят всичко възможно, за да го постигнат. Всеки е индивидуален и специфичен по негов си начин. Всеки един персонаж е изграден толкова добре! Отново заставам зад това си твърдение. Най-добре изградените персонажи в YA-литературата. За всеки един от тях трябва да се прочете и не мисля да ги обсъждам тук, тъй като всеки читател трябва сам да разбере за какво иде реч. Само ще вметна, че Манон е любимката ми.

"Империя на бури" е като влакче на ужасите. Преживяването докато четеш книгата е прекрасно, но и малко стряскащо. Всяко изречение е красиво и построено с чувство. Не знаеш какво ще последва на следващата страница. 


                „Светът ще бъде спасен и съграден наново именно от мечтателите.”












Коментари

Популярни публикации