1 година от After Laughter (или размисли за музиката)


Вчера се навърши една година от този така обичан от мен албум. Paramore е, може би, любимата ми група, а този албум е един от най-добрите им. Всеки се справя с трудните моменти по начин, какъвто му душа поиска - моят е чрез музиката. Музиката и книгите са двете ми хобита, а надявам се в бъдеще и нещо по-сериозно. Всеки слуша музика за удоволствие, както и аз, но повечето пъти се оказвам разсъждавайки дълбоко върху някой текст на песен. Или една нота ме е докоснала. Музиката е изкуство. И докосва всеки. А аз приемам това изкуство наистина навътре. Слушам музика, когато ми е тъжно и искам да се почувствам по-добре. Правя го и щом пиша, защото ме вдъхновява. Понякога в три през нощта неочаквано плача силно на някоя песен. Музиката е искра, цвят, надежда. Вдъхва живот. Прави този така мизерен свят малко по-приятен. Изправя те на крака, когато имаш нужда. Прави те щастлив. Чрез нея можеш да кажеш каквото си поискаш, имаш всяка възможна опция на света.
 И когато група, като Paramore направят албум, в който са описани най-отвратителните и трудни неща от живота и света аз се чувствам невероятно. Казвам си "Хей, всеки преминава през труден период". И това е събрано в една малка колекция от песни, песни, които таят горчивина, написаното там е преживяно. И всеки преживява музиката по негов си начин. Групата усеща песните по нейн си начин, първо защото това са нейните описани чувства и преживяни моменти. Аз ги усещам по мой си, защото преминавам или съм преминала през различни неща в личен план. Това й е хубавото на музиката - всеки я усеща по негов си начин. Има хора, които казват "Аз не слушам музика". Не може човек да не слуша музика изобщо. И това ме навежда на следното: той слуша музика, но само я чува, не се замисля за света и обкръжението му, не я усеща истински, не чувства думите и мелодията със сърцето си. Тя е просто шум, преминал през едното ухо и излязъл през другото. Но истината е, че музиката е изкуство, по-силно от всяко друго. Такова каквото те оставя празен отвътре, но в същото време невероятно пълен с емоции.

Ако някой е дошъл тук с надеждата да кажа нещо повече на албума на Paramore ето ви ревюто ми,.




































Коментари

Популярни публикации