Цитати от "Малкият принц"


"Малкият принц" е любимата ми книга за това и създаването на тази публикация ми беше толкова приятно. Попринцип не си записвам цитати, но тези тук заслужават да се прочетат.

"Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна."

"Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите."

"Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде". Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всики звезди угасват! И това не било важно, така ли?"

"Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници."

 "Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза."

"Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец."

"Hяĸoи xopa ca ни нeпpиятни, "xлъзгaви" и гъвĸaви ĸaтo гъceници. Ho тoвa нe oзнaчaвa, чe 
вътpe в тяx тe нямaт нещo пpeĸpacнo."

"Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец..."

"Този човек - би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си."

"Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг."




"Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас... Но колко е далеч!"

"Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч."

"Един ден видях слънцето да залязва четирдесет и четири пъти!
И малко след това ти добави:
- Знаеш ли...когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези..
- През онзи ден с четирдесетте и четирите пъти - ти си бил значи много тъжен?"

"Какво значи "да опитомиш"?... Ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата..."











Коментари

Популярни публикации